Как минава сватбения ден на фотографа ?

Сватбената история на Веселина и Въльо

Здравейте приятели. Всички сте виждали сватбени снимки , но едва ли някой от вас се сеща за човек , който стои зад тях. Е реших да ви разкажа как минава един сватбен ден на фотографа ( лично за мен). Снимките са от последната сватба която имах удоволствието да снимам. Избрал съм само по няколко снимки от всеки по важен момент.

Ставам 3-4 часа преди уговорения час за снимки . Пия едно кафе и хапвам стабилно защото знам,че денят ще е дълъг. Винаги преди да тръгна си проверявам техника, батериите , всеки един обектив поотделно. Така например миналата година. При един такъв тест преди сватбата ми отказа картата памет и наложи набързо да скоча до магазина за да си купя. Винаги ходя на сватба с 3 обектива и 4-ри светкавици. Всичко се товари в раницата и куфара и тръгвам към най-важния човек в този ден…..

Оказва се ,че живее много близо до нас. И още не загряла колата , вече съм при нея.  Всичко е уговорено предварително и очаквам булка в домашни дрехи и само с прическа. Уви началото на прическа беше около 7:30 и наистина няма смисъл да се губят толкова часове само за няколко снимки. Имаме и предварителна уговорка с гримьорката  да дойде на място в апартамента. За което много благодаря на Мариета Манолова . Мариета започва да гримира, а аз започвам да кръжа зад тях и се опитвам  да си открадна хубави кадри. Гледам да не преча, а да запечатам момента на подготовката. Имаме уговорка с Веселина да снимаме около 20 минути малко по арт снимки , за които ми трябват светкавици и стативи. Трябва да съм в 12:00 при младоженеца, а  вече е 11:50 и ние още не сме започнали. Започвам да се притеснявам защото много исках да направя поне 2-3 кадъра, които си бях наумил. В крайна сметка още един плюс се оказа ,че младоженеца живееше на 5 мин от нея и реших да отрежа малко от неговото снимачно време. Направих си снимките набързо и с бърза крачка без да чакам асансьора на осмия етаж, тръгнах по стълбите надолу.

Ето и Въльо с 24 каратова усмивка. Вече се беше облякъл и празнуваше с роднини и приятели. Веднага го дръпнах в другата стая заедно с родителите му. Направихме снимките за нула време и така компенсирах моето закъснение. При младоженаца винаги нещата са по опростени . Ние мъжете по-принцип нямаме много претенции за снимки, пози и т.н. Тук вече сме готови и бързам да сляза преди всички . За да преместя колата така , че да мога да се включа веднага след булчинската кола.  Всички вече са долу , правя за последно няколко снимки и бързам да седна зад волана. Няма нищо по стресиращо да изтървеш булчинската кола или колоната и да започнете да си звъните по телефони кой къде е. Макар ,че предварително съм взел адреса на кумовете и знам къде отиваме, гледам да не изпукам булчинската кола.

Отиваме към кумовете. Няма много трафик , защото COVID-19 е навън и калпавите шофьори са си в къщи.  Спираме пред техния блок в кв. Братя Миладинови . Но осъзнавам ,че останалите коли са ме запушили и после няма да мога да тръгна след моите хора. Не ми се рискува и на един тесен път с паркирани коли от двете страни започвам да правя 64 маневри за да обърна колата и да паркирам , готова за потегляне после. По принцип в кумовете снимките се около 10-15 минути. Тръгваме обратно към меден рудник за да вземем булката . Но докато караме по околовръстното ( даже тъкмо си бях запалил цигара) , булчинската кола отби до езеро Вая.  Кумовете бяха решили сега да направят своя номер, защото има доста време уговорения час за булката.  Да си пиеш кафето до езерото , да ти правят вятър и да ти наливат хубаво уиски. Как да не ти се прииска да си кум.

Вече сме пред входа на булката. Там ни очакват нейните родители. Заснемам посрещаното ,хорото и веселбата и бягам нагоре по стълбите защото знам как следва. Нали се сещате 20 човека пред вратата в панелен блок и за трябва да правя снимки :). Единствената гледна точка е отгоре . За това стъпвам на парапета държа се с едната ръка за стъпалата на горния етаж с друга държа апарата. След като свърши бутането на вратата се шмугвам между всички, като Христо Стоичков пред 94-та и влизам в стаята където е булката. Тя е там заедно с нейните приятелки и колежки. Правим няколко общи снимки , след което набързо правим малко режисирани снимки и чакаме младоженеца. Опитвам да си намеря подходящо място за снимки , защото е много важно да се хване емоцията от първото виждане. Той за пръв път ще я види в булчинска рокля. Всичко минава по план и следва закичването , след което едно хоро пред блока и към ритуалната зала. Кума ми казва ,че ще спират пак на околовръстното за номер. Бързам отново да тръгна преди всички , за да мога да после да се изнеса към ритуалната зала, защото там местата за паркиране са кът. Случвало ми се е да обикалям 20 минути за място и накрая просто зарязвам колата някъде. Спирам на Еко-то където както е уговорката и чакам колоната . Но те не завиват към бензиностанцията ,а продължават напред….. Веднага ме обзеха едни топло- студени вълни и като фен на Вин Дизел настъпих газта до ламарината за да хвана колоната. Естествено с моята бегачка от 103 коня няма как да ми избягат 🙂

Отново обикаляне 20 минути за парко място и след като не намирам такова, оставам колата до Хепи и с раницата и стативите марш на ход потеглям към ритуалната. Успявам да стигна навреме , дори да отдъхна и изпуша една цигара докато си приготвям техниката. Виждам ,че имаме още малко време и направо започвам със снимките преди да влезем. В ритуалната зала е един вид почивка за нас. Всичко е статично и най-вече в летните жеги си на закрито с работещ климатик.

И ето ,че идва момента за най желаната фотосесия .Тази специална фотосесия на младоженците и кумовете. В повечето случаи сме ограничени във времето, заради това фотосесията в морската градина на гр. Бургас. Но като човек, които вече е снимал доста сватби там аз търся нещо ново и различно. Няколко дена преди сватбата видях в публикация,че са ремонтирали басейна до култовата каравана Октопода . И веднага отидох да огледам мястото , предложих го на младоженците и те се съгласиха да снимаме и там. Казвам и там защото аз винаги имам 4-5 локации и снимаме докато ни позволява времето. Всичко трябва да стане много бързо и да не губим много време в придвижване. Понякога за един хубав кадър за нужни около 5 минути. За тази фотосесия винаги идвам с помощник за да се случат по бързо снимките. Както споменах по горе стативи и светкавиците не ги нося само за да покажа,че ги имам. И да , снимам през деня със светкавица или с няколко светкавици. След бързата смяна на няколко локации вече отиваме до басейнчето и им предлагам да седнат да починат (както и аз ) и да ги снимам вече поотделно . Така останалите ще могат да отдъхнат. Снимките вървят много добре , но и времето също. Ресторанта където ще бъде събитието с намира в Медово и трябва да предвидим време и за път.

Тези снимки ги правя в ресторанта по средата на сватбата ,но ……  След като пристигнах и видях заведението прецених,че ще е по добре да използваме светлата част на деня и да направим навън снимките с гостите.

Заведението беше обзаведено в битов стил. Много скосове,  висящи рога , кожи и камбани от тавана . Определено си беше предизвикателство да си позиционирам всичките светкавици. Светкавиците са по местата си и аз си давам 10 минути почивка за да хапна. За пръв път през деня. През целия ден съм на крак и няма време за такива неща. Когато има хора на дансинга аз съм там някъде отстрани и дебна с апарата . Опитвам се да уловя всяка сцена , емоция или гаф.

Сватбата свърши , а моята е наполовина свършена. Следва обработката на снимките. И това е неизменна част от моята работа.